Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Dec 22, 2008, 12:12 AM

Ириси залепнали от любовна лудост 

  Poetry » Love
751 0 19
Като затворник в плет аз бях натирен,
опитващ да докосна твойта младост,
но старостта в тъга се беше свила,
не можех да позная що е радост.

Гласът ми пак е тих като преди,
което принизява ме до шепота:
"Обичам те, прости ми, с мен бъди."
Но ти не чу! И губех се във екота.

Това, че онзи ден ми каза "стига",
не бутна в мен последните надежди,
затуй отвърнах с думи най-красиви,
изрекох ги тъй искрено и нежно.

В сърцето ми обаче блъвна писък,
което изцеди го чак до зрънце,
пронизано от болка като мисъл,
за стенещите кучета на слънце.

Но храбро се изправях аз пред края,
тъй близо, а пък още я обичах,
затворена в стени на черна стая,
бе любовта ми към това момиче.

За нея не получих състрадание
и вечер бивах луд като Калигула,
но утрото бе пълно с обещания,
запитващи ме "докога ще издържа?"

А отговорът губеше се в тъмно,
кърмата на фенера заблещука
и миналото силно ме прегърна,
поливащо нещастието ми с мъка.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??