Дърветата отново са богати.
От плод не виждам техните листа.
Неволята, мен тука ме изпрати.
Пари отново почвам да бера.

Ръцете ще изтръпват от умора,
след сянката ще тича завистта.
Колко ли обаче, аз ще мога,
за осем часа днес да набера?

Напред към паробер благословенни.
Далеч от син, но с пълно портмоне.
Земите тук навярно са свещенни,
пари щом може всеки да бере.

Метрото пълно с грохнали берачи.
Дърветата гъмжат от урожай.
Тук никой няма никакви задачи,
плантациите също нямат край.

От зависта, душата ми клеяса,
но е издуто мойто портмоне.
Потъвам в тази пароберна класа.
Не ме мислете днеска и въобще.