Nov 11, 2019, 11:35 AM

Иронично към съдбата 

  Poetry
5.0 / 15
1043 10 14
Днес просто поисках зад булото скрита
сеир да погледам, сеир на Съдбата –
как гърчи се бавно, как страда превита,
в очите как гледа я участ зъбата.
С насмешка да дърпам и късам конците
и пъзела, сложен във ред, да разбърквам,
а после да пускам и стягам юздите
и в схемите нейни безспир да човъркам.
Съдбата тогава сама ще оставя
от нула живота си пак да подрежда,
от тинята лепкава гръб да изправя,
по пътя да тръгва без капка надежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси All rights reserved.

Random works