Nov 25, 2009, 11:42 AM

Ирония 

  Poetry
865 0 3

 


И какво, като над мене синьото
омагьоса земните ми пътища.
Всеки ден по-дълъг от година е,
вечерите са поредно връщане.
И какво, като не пада кръвното
и ме стяга шапка невидимка.
Сънищата ми заспиват, щом се съмне,
а денят подсмърча от настинка.
И какво, като мечтите стенат
по луната в ялова агония...
Драска кожата ми с нокти времето,
и говоря нощем с рибите в подмолите.

 

 

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??