Преливам и изсъхвам същевременно
Иска ми се.. Иска ми се да изчезна...
За седмица, месец, една мъничка вечност.
Да съхраня последната капка човечност.
Изгубих се, лиших се от спомена. Коя?
Толкова много хора, емоции, думи. Ха-ха..
А там тихо, кухо кънти онова, дето..
Уж трябваше да съхрани в мен детето.
Или може би беше моя задача?!
Да не му разрешавам изобщо да плаче
Камо ли толкова много, за глупости...
Хора, емоции, думи.. Безумици... ...