Исках със тебе да плача от щастие...
Но все не можех... Но все не можех...
Вярвах, че ти си свещено причастие...
И все се молех... И все се молех...
Сбирах си восък от свещи угаснали...
И ги наричах... И ги наричах...
Раните твои сънувах зараснали...
Здравец закичвах... Здравец закичвах...
Търсех искрица в угаснали въглени...
От студ замръзвах... От студ замръзвах...
Стигаха ми и светулки подхвърлени...
И се залъгвах... И се залъгвах...
Смеех се дълго, но вътре в душата си
сълзи преглъщах... Сълзи преглъщах...
В дневника, дето събирах тъгата си,
листи обръщах... Листи обръщах...
Исках със тебе да плача от щастие...
Валс да танцувам... Валс да танцувам...
Но се оказаха много контрастите...
Днес се сбогувам... Днес се сбогувам...
© Гергана Иванова All rights reserved.