Най-лесно е да съдиш ти,

най-лесно е да обвиняваш,

но попита ли се за миг дори –

пътищата ни, защо се разминават?

Аз толкова сгреших, че

„Грешница“ е моето име.

Но на себе си аз простих,

защото страшно много - нарани ме.

Не почувствах топлина,

не почувствах споделеност,

а беше моята мечта,

но превърна се във пепел тя.

Толкова ли много искам

в този свят суров -  в който на почит е всеки един порок.

Където материалното е свято, а човешкото заровено в земята,

където блясъкът е - не в очите, а в парите.

Където лъскавото заслепява и лакомията мира не ни дава.

Искам малко светлина!

Искам си искрицата от любовта…

Искам си усмивката и споделеността!

Искам блага дума, която да топли моята душа…

Толкова ли много струва всичко това?

L.D.