Колко искам понякога аз да съм друга –
да съм бялата птица, дръвче или плод,
да съм някога, нейде, далече оттука,
да съм миг от щастлив и прекрасен живот.
Искам аз да се раждам хиляди пъти
в глъбините на нечии детски очи.
Искам аз да съм силният вятър попътен,
искам аз да пребъдвам в незрими мечти.
Искам аз да изгрявам със топлото слънце
и да къпя земята със златисти води…
Искам аз да бълбукам в студените ручеи
и вечер да свиря със малки щурци. ...