Oct 29, 2007, 12:33 PM

Искам да горя 

  Poetry
706 0 8

 

Попаднах в огнена стихия!

В обръча на огъня оказах се.

И в този огън искам аз да изгоря,

дори след мене да остане… само пепел!

 

Не предполагах, че така ще ме обземат

пламъците на привличане спонтанно.

Ще кажеш, че отново ще сгреша?!

А как да спра аз ударите на сърцето?

 

Прехвърляйки вина и грях,

премятайки ги в небитието,

подеха ме езиците тогаз,

ония, огнените, дето…

 

Опарят ли, оставяйки следа –

дамгосват ме дълбоко, до сами сърцето.

И в страх, и немощ, паднала им в плен,

прехвърлям себе си, деля се на парчета.

 

И бавно се изнизват ден след ден,

закърпили набързо битието.

Обърна ли се – виждам теб,

затворя ли очи – докосвам ти сърцето.

 

Не ме кори. Назад не искам да поглеждам.

Защото там са хиляди вини,

изпълвали до вчера мойта същност,

и сетя ли се – толкова боли!

 

Обръщам се към изгрева на мойто утре,

докосвайки се до една мечта – непоправимост е!

Но докато огънят пронизва ме отвътре,

ще пиша, ще мечтая, ще горя!

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??