Посветено на Кремена...
Искам да обичам като теб, момиче.
С онази жар, със страст която удивлява.
Ти можеш... покажи ми как се обича...
Как за любовта се всичко дава.
Бъди игрива, бъди дете с весел смях,
нека те гледам с огледалните очи.
Като слънце ти да грееш в тях.
Момиче златокосо, на любов ме научи.
Танцувай из пролетни цветя...
Боса, млада, облечена в душата бяла.
Танцувай в мъжката ми същност, за да
роди се в мене музиката онемяла.
Ще те следвам като вятър в твоите коси,
искам да обичам с песен, с лъчи.
Толкова обичаш, колкото неповторима си.
Момиче златокосо, на любов ме научи.
© Калоян Борисов All rights reserved.