Целувам и чакам изгрева сетен.
Искам и вятъра с клони да спра.
Искам да шепнем думи заветни.
До тебе да бъда, с теб да умра.
Искам да стана бяла топола.
През облак заничам тебе да зърна.
Колко ми светиш! Прекрасна и Гола...
Клони протягам да те прегърна...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!