Светът ми доста се промени.
Мина година, може би.
А времето така неусетно лети?!
Ти си още в мислите ми.

Спомени започват да ми бягат.
Далече съм от тази, която бях.
Изгубих сетивността си.
Вече не чувствам - не остана какво.

Губя се сред блудкави истории,
инфантилни същества.
Едно след друго изчезват, а оставят само прах.
Не искам да съм като тях!

И все още се питам - къде отидоха Хората?
Нима никой не чува, нима никой не вижда?
Слепи сме за малките неща.
Никой вече не съчувства, не разбира.

И последната истинска...
и тя е покосена от болестта.
Обичам я, а нямам време да й споделя.
Да й докажа. Да я защитя!

Искам да се разменя!
Да избягам. Да ме няма.
Да усещам. Да не тая.
Искам да я спася...