Някой знае ли как се убива любов?
До последната клетка, до последния дъх...
Как гради се живот, безболезнен и нов?
Как зарастват душевните рани без кръв?
Някой знае ли как се забравят очи,
дето от всеки ъгъл и вещ те поглеждат?
Как се прави така, за да не си личи,
че изгубил си своята вяра, надежда...
И останала е само тя, Любовта,
не онази красивата, нежната, топлата...
а онази, дълбаеща в твойта душа,
и наливаща сълзи в очите ти нощем... ...