Искам на крилете – снежнобели,
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата,
бръмбърче забързано в трева.
Искам люлка тънка, лъч от злато,
от Луната, щом я позова.
Не го искам – непосилно време,
свикнах уж, но много ми тежи.
Кой камара камъни ще вземе
и в добавка хули и лъжи? ...