Искам с вятъра в едно да бъда

С цветята, с природата зелена

Но как натрапчивите мисли да изпъдя

Щом картината е ледено студена...

Искам с любовта си пак да бъда

Истинска, човечна и добра

Но как пътя към нея отново да намеря

След толкова сълзи, след толкова тъга?

Искам грозното в приказно да се превърне

Тъгата със щастие да се замести

Слънцето над нас нежно да застане

Сърцето ти отново в моето да се премести.

Искам миналото минало да си остане

Бъдещето да е споделено с теб

На пътя ни нищо не може да застане

Щом ти искаш мен, аз искам теб...

Любовта е любов и след сто години

Непроменена от обстоятелства, от време

След толкова спомени незабравими

Нека бъдещето да е светло, а не бреме!