Aug 8, 2017, 6:25 PM

Искам само да си забравим телефоните 

  Poetry » Love
641 0 0

Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.

 

(Онова, което гръмко шихме с уверение...
че стига ни едно.)

 

Някак бързо ентусиазмът в бурята утихна,
по паяжинна нежност разхожда се роса,
тревата също росна, шепне, даже стърже,
когато се опират стъбълца.

 

Искам само да си забравим телефоните.
Изненадай ме с цветове, когато небето реже с ток.
И тайфуните носят имена. Не зови, а идвай.
Ще бъда в рокля с цвят на авокадо.

 

Искам само да си забравим телефоните.

© Стеляна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??