Нека пием по чаша от червеното вино.
Усмихни се! Почувствай смисъла на мига.
Под асмата е сянка, питието е силно,
да усетим взаимно сладостта на греха.
Този сок от лозата е магия, за всеки
който иска, но плахост - сърцето души.
Усети аромата и преглъщай полека.
Любовта ще усетиш как през тебе върви.
Топлина ще помилва смълчаните устни,
а очите ще пръскат любовни искри.
Вино се пие и с него се чувстват
и сбъдват дори нереални мечти.
Елексир за наслада с любов се приготвя,
всеки който го пие, чувства това.
Нека двама гребем в житейската лодка.
Реката е вино, а гребла - любовта.
Когато достигнем върховна наслада,
ще потънем в прегръдка, пияни от страст.
След чашата вино, любов ни се пада.
Искаш ли още?... Искам го аз!
© Валентин Йорданов All rights reserved.