Във шепота на светещи зеници
открих надежда - слънце следдъждовно...
И пулсът ми лети с криле на птици,
на листа те рисувам стихотворно.
Съзнанието париш като свещ,
туптиш ми неуморно в слепоочия...
Настръхнал, див, влудяващ ме копнеж
извайва те в безмълвни многоточия.
Мастилото е глас на мисълта,
която обеща да не говори...
В зениците- предателска искра,
която студовете ще пребори.