Искра и Сълза

Случайно пробляснала искра
разпалва буен огън във нощта,
обхванал моята душа,
изпълва я със любовта.

Беше всичко между нас красиво,
родено от чувство красиво.
Но ти дойде веднъж при мен с лъжа
и забликаха от очите сълза подир сълза.

Сега се борят в мен
Искрата и Сълзата,
неизбежно вплитат се в рефрен,
описващ самотата.

Искрата все шепти
за щастливите прекарани с тебе дни,
но сърцето още го боли
и помни всички проляти с мъка Сълзи.

Искрата - надежда и мечта,
Сълзата - болка, самота,
и тъй не мога аз да избера
да те обича или мрази моята душа

Защото жива е Искрата още,
защото изгаря ме тя нощем,
защото липсваш ми до болка сега,
когато отронвам поредната Сълза!