Далекогледи вдигнаха зеници,
пленени от вълшебна резеда.
Небето бе по-светло от сълзица,
когато грейна слънчева звезда.
А на земята мрачно-нереално,
пропито от тъга и леден студ,
едно сърце бе с було погребално,
изпратило съдба със вик нечут.
И взря се пак. Успял да я намери,
тя приказка прошепна за любов.
А две очи, по-ярки от фенери,
с искри рисуват път към нов живот. ...