bohem
71 184
Jan 4, 2011, 9:14 PM

Искра в нощта 

  Poetry
841 0 10

Опъната яко, свисти тетивата -

от нерви изплетена, здраво въже...

А аз съм онази мишена, в която

животът стрелата си остра боде.

 

Не спирай, животе, намазвай с отрова,

натискай до долу, стрелата забий...

Плътта ми отдавна я чака, готова.

Пусни тетивата. И после се скрий...

 

Отдавна край мене е кухо и празно,

отдавна от теб не ухае на хляб…

Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно

и подло залагаш ми трап подир трап...

 

Добре, че не можеш да стреляш в душата

и жива е тази искра във нощта,

която все още крачоли размята

по пътя към всяка човешка душа...

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??