Живота бил борба, и кво от това?

Кво ми пука на мен, аз живея ден за ден

днеска съм тук, утре съм там,

Както обикновено отново сам.

Аз съм вълк единак, вървя самичак пак,

Мисля си за живота кога къде и как?

Времето е спряло, живота ми е мазало,

всичко около мен се разпада, и е замряло.

Във мен ли е проблема,как да реша тази дилема,

Какво пак сгафих, нещо не върви по схема.

Искам да го поправя, от самотата да се избавя

дай ми съвет, аз какво да направя!

Кво искам аз, аз искам само,

малко кинти в джоба и приятелско рамо,

Много ли е това, кажи ми сега,

проблем ли е каза, че пуша трева!

Имам доста познати, нормално ебати,

повечето кретени, другите психопати,

Познато чуство нали, случвало ти се е помисли,

Да си с много хора, и да се чустваш сам самотен ти.

Ето така се чуствам аз, хваща ме бяс,

Дори нямам и кола, да й дам газ.

Аз съм нормален човек, в положение спек,

Мисля и живея в 21 век.

Какво да променя, аз имам свобода,

живея живот в окови, не мога да намеря врата

Искам да изляза от тук, но без помоща на бамбук,

Натискам ескейп за начало, но чувам грешен звук!

Каква да е промяната, от къде да започна смяната,

с нова прическа и парцалки, ще зарасне ли раната?

Живота ме прецака, в тинята съм с двата крака,

Аре давай хелп, как да се справя без качака.

Не обичам депресанти, дразня се от сектанти,

мразя и ненавиждам интриганти,

Много ли изисквам, или те подтискам,

правиш ли ми мръсно, до стената те притискам.

Накратко това съм аз, на никой не правя пас,

Леко съм злобен, може би малко отровен,

От живота недоволен, от самота болен

От всичко ми дойде до гуша, благодаря ти че ме изслуша!