petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
May 5, 2007, 9:07 PM

Искрено от мен 

  Poetry
649 0 9

Дали ще ми повярвате, но... ето -
тревата стъпкана превърнах в друм,
по който Любовта със сила да поеме,
но чакайки, сърцето се строши...
 
И никой не поиска да го утеши!


Потърсих свят, по-близък и от вятъра,
на бриза свеж от нежната милувка.
Споделях с вас и радостта, и вярата,
а мъката си... в дълбокото прикрих.
 
Но пак ще върна слънцето във стих!


О, Любовта ли? Аз знам, че тя е някъде.
Усещам я, тъй близо е до мен.
Повярвах в нея - с топлина в сърцето
аз пак я имам в делника студен...
 
Не беше безразличие, а плен!


Във тъмни кътчета аз няма да я пусна -
от мрачни тайни да не се вгорчи.
Ще бъде сладка тръпка за живота ми -
без маска ще изгрее на моето лице!
 
Че няма две лица в едно сърце! 

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??