May 5, 2007, 9:07 PM

Искрено от мен 

  Poetry
679 0 9
Дали ще ми повярвате, но... ето -
тревата стъпкана превърнах в друм,
по който Любовта със сила да поеме,
но чакайки, сърцето се строши...
И никой не поиска да го утеши!
Потърсих свят, по-близък и от вятъра,
на бриза свеж от нежната милувка.
Споделях с вас и радостта, и вярата,
а мъката си... в дълбокото прикрих.
Но пак ще върна слънцето във стих!
О, Любовта ли? Аз знам, че тя е някъде.
Усещам я, тъй близо е до мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??