И ето пак е слънце, и ето пак е ден
и то какъв - тъжен, съкрушен.
Мразя, когато очите ми посяват сълзи.
Мразя, когато сърцето ми скърби. Боли.
Всичко навява ми мъка и тъга.
Искрицата угасна на мига.
Миг без радост и усмивки.
Миг - незаинтересуваност от всички.
Така е, когато мечтите умират,
когато приятелите не те разбират.
Искриците от вятъра повети вече
бягат и умират надалече. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up