Една усмивка, а зад нея океан от емоции скрити.
Докосване плахо, което не може да скрие сълзите.
И толкова думи, с които се вричаме в клетви.
И толкова погледи, които разбиват сърцето.
Искрица надежда, и после часове отчаяние.
Самотни копнежи се лутат във сляпо страдание.
По-добре да мълчим, да мълчим, и усещаме.
Очите крещят повече от всички думи и жестове.