Dec 3, 2007, 3:28 PM

Искрици 

  Poetry » Love
1137 0 34
 Стига вече... тъй съм уморена

от всичките ти странни настроения.

И болката - мръсница е, открадна ми

без жал от всички мои  вдъхновения.

Тежко ми е. Тежко и мъчително.

Изгърби ме товара ти... от носене.

Ще гоня свободата... изкусително.

Насила ще я взема, не със просене.

Обичането, слагам го във джоба си -

на топло, знам, че дълго ще зимува.

А мъката ми грозна и беззъба е...

и днес не иска с мен да се сбогува.

Мълчанието вече е безчувствено.

Небето е печално, звездоплачещо.

Душата ми е виещо свърталище

на спомени. А бъдещето - чакащо.

Разплаках се и капките по устните

разляха се от чувствата ми скришни.

Искриците запали Ти... в очите ми.

И ти ги угаси... като излишни!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??