Jan 16, 2008, 8:54 AM
Искрящ като секира...
Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена,
в светлина - златиста като църква.
В кротката жестокост на хиените,
живи от смъртта. Гладът отвътре.
В честната любов на лъжетвОрците.
В мъртвите очи на мойта майка.
В свободата да живея робски,
като песен в гърлото на гайда.
В жадното море, където сушата,
крие сол, очакване и грохот.
Чувам те, дори и да не слушам,
но не вярвам, Боже, да си Господ.
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена,
в светлина - златиста като църква.
В кротката жестокост на хиените,
живи от смъртта. Гладът отвътре.
В честната любов на лъжетвОрците.
В мъртвите очи на мойта майка.
В свободата да живея робски,
като песен в гърлото на гайда.
В жадното море, където сушата,
крие сол, очакване и грохот.
Чувам те, дори и да не слушам,
но не вярвам, Боже, да си Господ.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"...Чувам те, дори и да не слушам,
но не вярвам, Боже, да си Господ..."
!!!!!!!!!!! -
благодаря ви, приятели!*
-
Поредния ти безумно силен стих, който мога безброй пъти да препрочитам...Благодаря!!!
-
И отново съм възхитен...
-
"В кротката жестокост на хиените,
живи от смъртта. Гладът отвътре."
"В свободата да живея робски,
като песен в гърлото на гайда."
О,Господи послушай я! Така е права!
И истините в гърлото забива...
Ножовете строят иконостаси.
До тебе стигна ли поне една молитва?
-
Всеки път ти се възхищавам, като за първи път!!! Алподисменти, Пинче!!!
-
Що ли и аз така си мисля???! Напрво влезе вкръвната ми група. Радвам се, че мога да се спирам и да се наслаждавам при теб. Благодаря ти Пинче. (фен твой: Валентино)
-
!!!
Много силно!!! -
Накара ме да се замисля много
над маскарада, наречен "живот"...
Блгодаря,
СЛАВИ -
"В свободата да живея робски,
като песен в гърлото на гайда."
Четох, четох...и пак думи не намерих за теб! -
Поклон и... аплодисменти!
-
Разплака ме, натъжи ме...
...в мъртвите очи на мойта майка...
...като песен в гърлото на гайда...
покъртително...силно...
Щом го чуваш...повярвай, Пинче...
с много обич за теб. -
Трудна си ми за коментиране!!!
-
Забиват се в мен като стрели стиховете ти!
Поздрав! -
Възхищавам ти се, Поли!!
Поздравления!!! -
"В свободата да живея робски,
като песен в гърлото на гайда."
Покъртително е Поли! -
"В свободата да живея робски"
Поробваш, Пинче, кабагайда си - космическа!!! -
"В жадното море, където сушата,
крие сол, очакване и грохот..."
Винаги, винаги, намирам жадуваната сол
в твоите произведения, мила Павлинче!!! -
"Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам"
Прекрасен стих!!!Поздравления за идеята и мъдростта!!! -
Благодаря за емоциите!
Твоите стихове ми действат особено емоционално!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
златиста като църква.
...гърлото на гайда.
Боже, много силно!!!
...песен в ручилото на гайда,чух я!!!