И по пътя към своята истина,
вместо кон оседлал – колело,
ще научиш езика на мислите,
ще си меч, после щит и перо!
Че животът е странно понятие,
днес поток... утре бурна река,
що те носи към новото някъде -
дом от слама... или не - палат.
Ще посрещаш луните разплакани
и с мечти ще се топлиш в студа,
най-боли след несбъднато чакане,
ала всички сме земни – съдба... ...