May 31, 2014, 10:28 PM

Истина 

  Poetry » Civilian
490 0 3
Животът между пръстите изтича.
Угасва като слънчев лъч!
И в миг от него,
старостта пристига...
-Макар че млад все още си!
Притиснат си от времето забързано...
Притиснат си от хиляди неща.
И докато опомниш се във времето;
При теб дошла е старостта.
-Тогава питаш се, какво си сторил?
Какво от себе си си дал?
Какво за другите ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Random works
: ??:??