Виновна ли съм аз сега или виновен е света
за тези чувства неприлични или те пък са логични?
Не знам чия е вината,
но от мислене чак заболя ме главата,
ден и нощ аз теб сънувам все на теб аз се любувам.
Но ти далече си аз зная и вече и се вижда края
на нашата любов голяма, а може и да е била измама.
Не казваи “СБОГОМ!”, че боли ме
ден и нощ словя аз твоито име!
Не искам да се разделим все още си ти моят любим!
За пръв път голяма дума изричам,
само на теб съм казвала “ОБИЧАМ!”,
но надали при теб така е, мили мой,
кажи едно “ДА” за вечния покой!
Нали ме лъжеш аз не знам,
та ти далече си някаде там,
на твоето “ОБИЧАМ” аз не вярвам, разбери!
Забрави завинаги моето име, престани с подлите ти лъжи!
А аз стоя навън и плача, потънала съм в тъга
и влюбените хора соча “Защо и ние не сме така?”!!!
А може би не си ме лъгал и не си като като останалите подъл,
аз взрях се в твоите очи и разбрах те казват само истини,
прегърнах те и казах ти “ОБИЧАМ!За цял живот на теб се вричам!”
няма ги вече лъжите в любовта.
Сега само аз,ти и истините сме в нощта!
Нощта в която не сънувах, тогава цяла нощ будувах,
ти галеше моето лице, завинаги оставах в твоето сърце!
И вечно с теб ще сме сами в свят красив и без лъжи!!!