Играем си със Съдбата

на "Истина или се осмеляваш".

Тя пита в мене душата:

- За кой колко даваш?

- Давам - казвам - всичко,

но хората го връщат,

разкъсват го на трохички

и гордо се обръщат!

А тя ме пита с глас суров:

- Какъв очакваше да е развоя?

- Радост, щастие, любов -

човешки чувства, мила моя!

Съдбата гръмко се изсмя:

- Нали избра предизвикателство?

На тази грешна земя 

как очакваш вярно приятелство?

Аз май не разбрах играта,

гледах я със сълзи на очи.

- Как да избегна тъгата,

щом от злото толкоз боли?

Хората не можеш да промениш,

трябва да свикнеш с това!

Правило е на който държиш

да ти забива ножа в гърба!

- А за подлостта, учителко,

какво ще ми разкажеш?

- Ако бъдеш само зрителка,

сама ще си разкажеш!

И изтрий тези сълзи,

живей живота с усмивка.

Така ще спре да те боли.

Ще бъдеш истинска щастливка!

Откакто научих това,

играем с нови правила.

Каквото и да става,

не падам на долните нива!

Играта пак продължава,

но аз вече не се хващам!

Колкото и да ме унижават,

не постъпвам както очакват.

Както ми каза Съдбата,

гледам всичко отстрани!

Усмивка си закотвих в душата,

света някой трябва да краси!