"Аз знам, че нищо не знам..."
Сократ
За тебе, Истино, пребродих светове
и все опечена те виждах, на керемида...
Рибарите те хващаха в море
и вкусваха прекрасната ти стрида...
За тебе партизаните измряха -
оказа се звездата ти лъжа...
а демократите бельото ти разпраха
и с „втора употреба” си сега...
Потърсих те в полите на Темида,
но там ме къчнаха със токчета в носа
и, утрото щом моя ден изприда,
с везните тегля плачеща роса...
За някой ти си винаги „отпред”,
а други пък разказват - си „отзад”...
В главата ми е шипков мармалад!
Отиде ми мисловният рахат...
Дали е „Не”-то, всъщност, твойто ”Да”
(Да взема да не питам аз сега?!)
Оплитат се очите ми, ех, Истино...
в невидимия свят на Любовта?!
Романтиката, дето палеше моторите -
сега е във клавишовия свян...
от много искане са ми неволите -
ще взема да се мушна в някой храм...
-------------------------------------------------
Защо съм тук и накъде отивам?!
Сами ли сме във този необятен свят...
Ех, зная си, че нищо не разбирам...
Нима това е Истината, брат?!
http://www.youtube.com/watch?v=PUyY1x3EfeI
© Михаил Цветански All rights reserved.