Някой чука по вратата.Спускам се към нея.
и стремглаво я отварям – прагът ѝ немее.
Зашлеви ме по лицето хладна пустотата,
като пропаст на клисура проехтя в нощта.
Аз самата станах камък, кремъчна скала,
плачеща от студ безгласно с изворна сълза.
Тишина край мене стърже със метален грак.
Моля ти се, мили Боже, изпрати ми знак,
че ще възкресиш наново мъртвата Любов,
без която аз съм само бял саван, покров.
Оглушах за всички звуци без гласа ѝ мил,
от потира причестяващ сълзи тежки пих. ...