Истината не боли

Дори да искаш от мен да си отидеш -

недей мълча, недей се и виниш.

Не ще те спра, кажи ми го в очите,

не се страхувай да ме нараниш.

Аз вече съм ранена във сърцето,

там е мойта рана и боли,

нощем гледам към небето,

търся те сред всичките звезди.

Не гледай моите постъпки в дните,

в душата ми вникни и потърси,

истината там е скрита,

тя е там - сред моите сълзи.

Ако някога за миг си ме обичал,

ако някога за мене си тъжал,

кажи ми истината във очите -

не ме лъжи и не изпитвай жал.

Човешко е да се обича,

човешко е да се прости,

човешко е, когато не обичаш,

да кажеш "СБОГОМ" - без сълзи,

дори и да боли, дори и да боли.

По-трудно е да се живее,

с лъжи, вини и клевети,

по-трудно ще го преживеем

и никога не ще си го простим.

 P.S. Истината не боли, защото е истина !!!

Съвестта и вината, че си сбъркал някъде са това, което те наранява, което те изгаря... и боли, кара те да мразиш, да чувстваш ненавист, но всъщност, дълбоко в себе си ти знаеш, че не са те предали, защото е истина - просто търсиш вина, нараняваш себе си и  ... БОЛИ !!! 

 Или...