Щом някой седне с "кокал" на Софрата
и стисне си благата със ръце,
той вече не играе в Маскарада,
разбулва истинското си лице!
Той скъсва със примамващите Идеали,
угасва демагогският му плам,
обръща гръб на бойните другари,
защото повече ще взима сам!
Лозунгите, неискрените думи
са част от неговите хитрини.
И битките, изстрадани с куршуми,
стъпало към Софрата са били! ...