Щом някой седне с "кокал" на Софрата
и стисне си благата със ръце,
той вече не играе в Маскарада,
разбулва истинското си лице!
Той скъсва със примамващите Идеали,
угасва демагогският му плам,
обръща гръб на бойните другари,
защото повече ще взима сам!
Лозунгите, неискрените думи
са част от неговите хитрини.
И битките, изстрадани с куршуми,
стъпало към Софрата са били!
И онзи Великан е вече Великанче,
което кравата със две ръце дои...
Променя Плана си със Планче...
И за Софрата само се бои!
Ти виждаш хората, че са еснафи!
Със алчни нощи и със долни дни!
Какво ли Злото в нас, от нас, не прави,
и за Човека теб те заболи?!
© Христо Славов All rights reserved.