Истини
Ъгълчета на усмивките ми падат
от съвкупление на истини без цвят
и хапят ме
като безсрочни дългове понякога,
истините с дрезгав глас.
Догонват ме навреме,
безмилно костите трошат.
Дошло е сякаш време
истините да ме изцелят...
И преди да ме линчуват ден, година...
Безброй светулки ще ме обкръжат! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up