Голите истини
Изливам горчивите капки мълчание
в чашата, пълна с коняк
и потичат в мига реки от признания,
тъй бурни и вихрени в техния бяг.
Признавам ти искрено, тук и сега -
аз не съм цвете, а глог - боля и бода
и не нося райския дъх на лъжи,
по бодлите ми полепват единствено истини.
Пламъче не съм - не мълча, не трептя,
аз пожар съм - напук на живота горя.
Не съм и небе - дивно, мечтателно, ...