Колко е тихо, страшно и черно,
как страхувам се да пристъпя напред...
има в мрака нещо нередно,
нещо, превръщащо слънцето в лед.
И ето една смела постъпка,
пристъпих тихо и плахо в нощта,
прободе ме една болезнена тръпка
и бавно угасна свещта.
Мрак! Пропадам отново,
пак паднах аз в този капан,
сърцето не беше готово!
А пак залято бе от катран... ...