В усмивката ми влюбвай се,
но истински обичай тъгата ми,
за да бъда аз любимото момиче,
когато болката крещи
и с премрежени от сълзи очи
покорно я прегръщам!
В смеха ти ще се влюбвам аз,
но истински ще те обичам,
когато помръква погледа ти,
подготвен да пребориш удара
или смирено да приемеш
с мъдростта на победител.
Не, не съм поетеса на драмата
и никак не е по вкуса ми,
когато животът играе
тази игра...необходима.
Защото никой не е отрекъл
болката и пречиства, и калява!
Влюбвай се в целувката ми
внезапно докоснала те.
Ще се влюбвам в ръцете ти,
нежност обещаващи в нощта.
Но всеки истински да обича себе си –
е най-сигурният път за любовта ни.
Не, не възпявам егоизма.
Отдавна всъщност егото
преглътнах...може би.
Но нека всеки бъде личност,
запазил своя път и смисъл,
до безкрай да се пленяваме...
...Но никога пленници да не бъдем...
© Антонина All rights reserved.