Коя е истинската – как да разбера -
червило, грим, магия във очите...
походка на подплашена сърна...
Какво е тъй вълшебно във жените?!
От погледа ми бяга - а следи го май,
гръдта ù се издига вулканично,
от страст и плът Бог сътворил е рай,
и всеки път - божествено различно...
Как ме пленява мигом тази красота –
защо я искам... повече от всичко,
нима съм вечен воин на любовта,
раняван със студена безразлчност.
Ще я позная, още – щом ми скрие дар,
там някъде дълбоко във сърцето,
на чувствата ми вечен господар:
безценен диамант – до обич светъл...
© Михаил Цветански All rights reserved.