May 24, 2011, 3:27 PM

Истински 

  Poetry » Love
502 0 0
Толкова си истински, дори когато те няма,
между приливи и отливи в мислите ми идваш,
а после образът ти бавно си отива.
Море!
Как вълните се вливат в скали отдавна забравени.
Как косите ми докосва единствено вятърът.
И те търся! И те губя по пясъка!...
Остани!
Очите ми, напоени в сълзи,
чезнат към безкрайноста на залеза.
Но ти си там, а аз съм тук!
И чувам гласа на чайката, която лети... лети ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??