Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих
болезнено, сломяващо и мрачно.
Видях, че всеки нов, събуден стих
пред взора Ти изправи ме прозрачно.
Откри се грозен лик на фалш и грях,
невъзможност с вината да се справя.
Безнадеждността безпътна разпознах
от примката ѝ закопнях да се избавя. ...