Dally_B (Даниела)
106 123
Oct 7, 2008, 9:41 PM

Истински приятели 

  Poetry » Other
782 0 2

Аз съм... помниш ли приятелката твоя?

До теб съм, болката ти да приема.

Да те освободя като я направя своя.

Тук съм да ти дам, що съдбата е отнела.

 

Вяра...

 

До теб съм, ще плача с твоите сълзи.

Ще разбивам стените що са ти градили.

За да те докоснат пак светлите лъчи

и възкръсне що у тебе са убили.

 

Надежда...

 

Дойдох да ти припомня живота отново.

И от моя искри без корист да ти дам.

Да те науча със сила да казваш сбогом

и в прегръдка да те скрия, когато си сам.

 

Любов...

 

А когато отново станеш само свой,

аз ще тръгна тихо без думи прощални.

Щастлива, че върнах в душата покой.

Колко са нужни добрите приятели...

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??