Истински сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра...
Дори за мене да е зима,
цветя за теб ще набера!...
Смирен до тебе ще остана...
И ще лекувам твойте рани!...
И днес, макар че не съм млад,
обичам теб и този свят...
За мен ти истинска остана!...
И днес над мене имаш власт.
Целувам ти ръцете аз! ...