Китарно старо, не секнало благородно
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия,
разбиваш ритми с мъгливия си трясък,
като в собствен двор си гостенка,
опално ме забулваш с моя крясък
безцветен, както всичко истинско,
докосвано с китарно искани струни,
както ден и нощ, потъвали слисани,
политнали непокорни, изгубени...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up