Ръцете ти, с печат на | ||
тежък труд белязани, | ||
аз искам да целувам. | ||
И с уморени от безсъние очи | ||
да казваш: "Не тръгвай!Остани! | ||
Умората тъй бързо отминава, | ||
когато ме докоснеш, разбери. | ||
И силата, която ти ми даваш, | ||
не може с нищо да се замени." | ||
Ще чувам ли аз тези думи, | ||
когато на гърдите ти заспивам? | ||
Ще се преструвам, че сънувам... | ||
магията да продължи. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Честит празник!