В лицето ми - порой обиди,

в сърцето ми - безброй въздишки.

Аз търся - истинско сърце.

Сънувах себе си в реалността,

напусто бяха моите слова,

и от бродене, колко много,

ранени бяха моите крака.

Не можех да се разбера

и както се заключвах с катинари,

затворен бях в своите кошмари.

Във нощи тихи покрай мен

стъпки някакви вървяха

и тъжно във душата ми кънтяха.

И знам, че всичко ме издава

и знам, че всичко ме предава,

без да виждам твоето лице,

аз още  търся

истинското ти сърце.

                       18.02.2015г.