На истинското приятелство, в което ме обрече,
ще пазя завинаги заключена врата
На ангелското щастие, с което ме държеше,
по пътя си ме хвана за ръка.
Преди да угаснат на небето звездите,
ти погледа в мен за миг прикова
Далеч ли отиваш?
Далеч,аз не питам-
хвани ме за миг за ръка
Не искам да плача,но плачат сълзите
далеч по- безсилна в нощта ще стоя,
умира и залезът,умират мечтите,
умират и капките дъжд с любовта.!
P.S
С много любов за Дени, където и да си, аз винаги ще те обичам!
© Ани Колева All rights reserved.