Победител (Васил Георгиев)
356 3343
Mar 28, 2008, 1:34 PM

История на цивилизацията 

  Poetry » Phylosophy
593 1 10
Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото,
намери лесна утеха.
Душата му беше в блатото,
без спасителна пътека.
Срещна нежно-красива фея
и преживя Ренесанс.
Всичко правеше само за нея,
в любовен протуберанс.
Попадна скоро в нова ситуация,
заменен бе със друг.
Усети полъха на Реформация
и възроди своя дух.
Намери сила  за Просвещение,
стана мъдър и велик,
но нямаше за него утешение,
всеки цикъл е един миг.
В борбата на идеи и мисли,
загуби той своето аз.
Всичко завършва с Апокалипсис
и идва пъробитният час.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В този стих си различен, но и тук много ми хареса!
    Поздравявам те, Победителю!
  • Както винаги, оригинален, мъдър, покоряващ! Поздрав!
  • Когато се стигне до най-високия връх, път напред няма.
    Има само назад и надолу. Тъжна истина.

    Мъдро проникваш в същността на нещата, Победителю.
    Поздрав
  • Невероятна история за Човека....Очарова ме
  • Великолепно!!!!!!Прегръдки!
  • От началото...до края...и отново в началото...
    много хубав, мъдър истински стих...и тъжен!
    с много обич, Васко. много ми хареса!
  • Поздравления за пореден път!Страхотен си!
  • Твърде необикновен ум се изисква, за да се проникне до същността на обикновените неща.Опирайки се на твоите рамене, аз казвам: Чудесно е!
  • Колелото на живота, и...
    Земата се върти...
    Ммм, да!
    Поздравления!
  • Страхотно е! Браво!
Random works
: ??:??