Желание така поглъщащо и силно,
ела и разлюлей ме - истински, но непосилно.
Болка моя, с вкус солен от миг единствен преживян,
нежност моя, истинска и скрита,
във сърцето дъх осиротял!
Бездна, тъй величествено сита -
от вкуса на щастие пропита,
крясък, вик и стон -
безмълвно силни и жестоки,
разкъсващи, но без посоки.
Изгарящ пламък, гаснещ дим
от спомена тъй мил, неутолим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up